НОВИНИ
krediti

Народните представители гласуваха редица промени в наскоро приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). Не беше подминат и съществения за гражданите и бизнеса въпрос, какви ще са последиците от евентуална забава на плащане на вноски по кредити. Известно е, че най-често срещания резултат в такива ситуации е начисляване лихви за забава и неустойки, обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, разваляне на договора поради неизпълнение и др.

Досега ЗМДВИП предвиждаше, че до отмяната на извънредното положение няма да има негативно отражение при забава за плащане на задължения от частноправни субекти. Тази редакция на закона беше определена като високорискова от страна на бизнес средите, тъй като би могла да насърчи неплащането на задълженията и да увеличи драстично междуфирмената задлъжнялост.

Народните представители се съобразиха с това виждане и промениха чл.6 от ЗМДВИП, като приеха че се освобождават от негативните последици при забава на плащане на вноски по кредити само длъжниците по договори за кредит и лизинг. 

Изрично се прие, че няма да се начисляват наказателни лихви и неустойки и когато вземането е прехвърлено на трето лице, като целта явно е да се предпазят длъжниците, чиито задължения са продадени на колекторски фирми.

В сегашната си редакция нормата на чл.6 от ЗМДВИП придоби следния вид:

Чл. 6. До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Депутатите извършиха и съществена промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), касаеща длъжниците, като увеличиха несеквестируемият трудов доход от 250 лв. до размерa до минималната работна заплата, която към момента за страната е  610 лв.  Това стана възможно чрез допълване на чл. 213 ДОПК, в който беше уточнено, че „принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно“.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет и не е обвързана с определен казус или субект. Съставителят й не носи отговорност за предприети правни действия въз основа на съдържанието й. В случай на необходимост от конкретна правна помощ следва да се потърси такава от адвокат или друг специалист с подходящо  образование.

административен процес

Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, бе приет  Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП).

Важно е да се отбележи, че ЗМДВИП не предвижда преустановяване на дейността на държавните и общински органи, нито на такива по предоставяне на административни услуги на частноправни субекти и издаване на индивидуални административни актове (ИАА).

Със Закона бяха приети редица мерки за защита на правата и интересите на частни лица в  производствата по издаване на ИАА и защитата по съдебни производства свързани с оспорване на административни актове, както и изпълнителните производства, а именно:

  1. С един месец на осн. чл.4 от ЗМДВИП, считано от деня на отмяната на извънредното положение, се удължават:

1.1 сроковете определени в закон, извън тези по чл. 3 от ЗМДВИП, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.

Такива са срокове, указани в закон, в които субектите са длъжни да предприемат определени действия пред компетентния административен орган, за да бъде зааконосъобразно упражняването на правата им.

1.2 действието на административните актове, което е със законово определен срок и изтича по време на извънредното положение.

личен фалит

Днес омбудсмана Мая Манолова ще представи разработен от екипа й проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ).

С него се предвиждат три варианта на процедура за личен фалит, в зависимост от наличието на доходи и имущество на длъжника.

Първият вид – производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план, ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, ще включва и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, а също и медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания.

Втората процедура, предлагана със законопроекта, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще влиза в действие, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

obezshtetenie ot dyrjavata

Народното събрание прие на първо четене да се даде право на гражданите и юридическите лица да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на вредите, които са претърпели от действието на незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда.

Тази възможност беше отречена преди три години с тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) по дело №2/2015 г. Тогава ВАС прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Сега Народното събрание прие чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъде допълнен по следния начин: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.

trud

Група депутати внесоха проект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с който се предлага при системно и повторно извършено административно нарушение, когато се прецени, че глобата явно не може да постигне целите на наказанието или се установи, че нарушителят няма доходи, или те са под социалния минимум, да може да се налага наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, който да бъде от 40 до 200 часа годишно и да продължава не повече от две последователни години.

Друго ново предложение е за нарушение на обществения ред да може да се налага и наказание „задържане в териториалните структури на МВР до 25 денонощия“.

Основният мотив на депутатите за въвеждането на тези нови по вид наказания в ЗАНН е, че наложените глоби масово не се събират, а нарушителите обявяват, че нямат достатъчно доходи, за да изплатят задължението си.

ПРАВНА КАНТОРА "АНДРЕЕВ" - ВАРНА

Адвокат Стилян Андреев предоставя правни услуги, консултации и процесуално представителство на лица от град Варна. Стреми се точно да изпълнява поетите ангажименти, постигайки максимална ефективност по отношение на време и средства.

ЗА КОНТАКТИ

Адрес: ул. Хан Кубрат 9Б

9000 Варна, България

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон: 0884 05 99 89