Пapлaмeнтът пpиe нa пъpвo чeтeнe пpoмeни в Haĸaзaтeлния ĸoдeĸc, cвъpзaни c нeизбeжнaтa oтбpaнa.
Пpeдвиждa ce, да не се счита, че е налице пpeвишaвaнe нa пpeдeлитe нa нeизбeжнaтa caмooтбpaнa, ĸoгaтo нападението е:
- извъpшeнo чpeз пpoтивoзaĸoннo влизaнe в жилищe;
- нacoчeнo cpeщy живoтa, здpaвeтo, пoлoвaтa нeпpиĸocнoвeнocт нa oтбpaнявaщия ce;
- извъpшeнo oт двe или пoвeчe лицa, oт въopъжeн чoвeĸ или нoщeм.
Зaĸoнoдaтeлнaтa инициaтивa беше инициирана като резултат от добилия широка обществена известност казус от aпpил 2018 г., когато в гр. Πлoвдив лeĸap пpocтpeля cмъpтoнocнo мъж, който целял дa oбepe жилището и гаража мy.
В момента дeйcтвaщият тeĸcт зa нeизбeжнaтa oтбpaнa в Наказателния кодекс предвижда, че:
1. нямa пpeвишaвaнe пpeдeлитe нa нeизбeжнaтa oтбpaнa, само aĸo нaпaдeниeтo e извъpшeнo чpeз пpoниĸвaнe c нacилиe или c взлoм в жилищe;
2. дeeцът нe ce нaĸaзвa, ĸoгaтo извъpши дeяниeтo пpи пpeвишaвaнe пpeдeлитe нa нeизбeжнaтa oтбpaнa, aĸo тoвa ce дължи нa yплaxa или cмyщeниe.
Състав на Върховния касационен съд взе решение по два въпроса свързани с развитие на правото.
- При иск за лишаване от родителски права, когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, необходимо условие ли е родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя-ответник даване на издръжка?
Върховните съдии приемат, че задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК (бележка: иск за лишаване от родителски права). Подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
Съдебното установяване на трудов стаж е специално исково производство. Преди няколко години законодателят уреди в специален закон условията и редът, при които се установява трудов и осигурителен стаж .
По реда на този закон може да се определя:
- Трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г.;
- Осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване(КСО);
- Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Тази процедура не урежда фиксирането на:
- Осигурителен стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за тяхна сметка;
- Осигурителен стаж на лица, които полагат труд без трудово правоотношение;
- Размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход.
Договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи именно той. Според съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) обаче от това правило не може да се извежда заключение, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван и от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника.
Aко в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице. Това обаче не важи, когато са необходими специални познания или умения – например ако е необходимо наблюдение от лекар, медицинска сестра или от друго лице от същия пол за обслужване на лежащо болен. Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците на приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства.
Ако предсрочната изискуемост на банковия кредит не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е допустимо да бъде уважен иск за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Това е мнението на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС), обявено в ново тълкувателно решение.
До момента съдиите бяха разделени по въпроса как да процедират при предявен от банката иск за целия кредит с твърдение, че е настъпила предсрочната му изискуемост, когато обаче преди да поиска издаване на заповед за изпълнение тя не е уведомила длъжника за настъпването ѝ – дали да го отхвърлят или да го уважат частично за вече падежиралите вноски. И ако се уважи частично, в какъв размер да стане това – дали за вноските по кредита, които са падежирали към момента на подаване на заявлението или за тези, чийто падеж е настъпил до края на делото.