Народните представители гласуваха редица промени в наскоро приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). Не беше подминат и съществения за гражданите и бизнеса въпрос, какви ще са последиците от евентуална забава на плащане на вноски по кредити. Известно е, че най-често срещания резултат в такива ситуации е начисляване лихви за забава и неустойки, обявяване на задължението за предсрочно изискуемо, разваляне на договора поради неизпълнение и др.
Досега ЗМДВИП предвиждаше, че до отмяната на извънредното положение няма да има негативно отражение при забава за плащане на задължения от частноправни субекти. Тази редакция на закона беше определена като високорискова от страна на бизнес средите, тъй като би могла да насърчи неплащането на задълженията и да увеличи драстично междуфирмената задлъжнялост.
Народните представители се съобразиха с това виждане и промениха чл.6 от ЗМДВИП, като приеха че се освобождават от негативните последици при забава на плащане на вноски по кредити само длъжниците по договори за кредит и лизинг.
Изрично се прие, че няма да се начисляват наказателни лихви и неустойки и когато вземането е прехвърлено на трето лице, като целта явно е да се предпазят длъжниците, чиито задължения са продадени на колекторски фирми.
В сегашната си редакция нормата на чл.6 от ЗМДВИП придоби следния вид:
Чл. 6. До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
Депутатите извършиха и съществена промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), касаеща длъжниците, като увеличиха несеквестируемият трудов доход от 250 лв. до размерa до минималната работна заплата, която към момента за страната е 610 лв. Това стана възможно чрез допълване на чл. 213 ДОПК, в който беше уточнено, че „принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно“.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет и не е обвързана с определен казус или субект. Съставителят й не носи отговорност за предприети правни действия въз основа на съдържанието й. В случай на необходимост от конкретна правна помощ следва да се потърси такава от адвокат или друг специалист с подходящо образование.
