Днес омбудсмана Мая Манолова ще представи разработен от екипа й проект на Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ).

С него се предвиждат три варианта на процедура за личен фалит, в зависимост от наличието на доходи и имущество на длъжника.

Първият вид – производство по несъстоятелност с одобряване на погасителен план, ще се прилага, ако длъжникът има месечен доход, който надвишава несеквестируемия минимум по ГПК и има секвестируемо имущество. Имуществото, което не подлежи на принудително изпълнение при личен фалит, ще включва и „моторното превозно средство, ако то е необходимо на длъжника и членовете на неговото семейство, включително за отиване и връщане от работното място и е на стойност под пет минимални работни заплати“, а също и медицинските пособия и вещите, необходими на човек с увреждания.

Втората процедура, предлагана със законопроекта, е производство по несъстоятелност с ликвидация на имуществото. Тя ще влиза в действие, когато длъжникът няма доходи, които да надвишават несеквестируемия минимум, но пък има имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредиторите му.

Последният вариант на личен фалит, наречен производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество, ще се прилага спрямо длъжниците, които нямат нито доходи, нито имущество.

Производството по този закон ще може да се прилага по отношение на физически лица за задълженията им по сделки, сключени за лично потребление или във връзка с упражняването на свободна професия или друга разрешена от закона самостоятелна стопанска или професионална дейност.

От процедурите обаче няма да могат да се възползват скритите съучастници в търговска дейност, неограничено отговорните съдружници и починали или заличени ЕТ.

Молби за обявяване в несъстоятелност у нас, ще могат да подават и граждани на други държави от ЕС, както и на трети страни, но само ако са имали статут на постоянно пребиваващи в България за последните 6 месеца.

Основание за откриване на производството по несъстоятелност е състоянието на свръхзадълженост на длъжника.

Към момента се предлагат два варианта за започване на производство по фалит. 

Първият е то да се открива при свръхзадълженост.

Приема се, че за физически лица свръхзадължеността е „обективно състояние с траен характер, при което лицето не разполага с достатъчно парични средства, за да изпълни свои изискуеми парични задължения и с оглед очакваните доходи и предстоящи падежи на други задължения, няма да бъде в състояние да удовлетвори кредиторите си по парични вземания в период от време по-дълъг от 12 месеца.“.

 Друго условие е общият размер на задълженията към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност да е поне пет минимални работни заплати.

Изрично е указано, че не е налице свръхзадълженост, ако може да се приеме, че затрудненията на физическото лице са временни.

Вторият вариант предвижда личен фалит да може да се обявява при неплатежоспособност.

Приема се, че физическото лице е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение. 

Допълнително със законопроекта се определя, че неплатежоспособността се предполага, ако в продължение на най-малко 90 дни физическото лице не може да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност повече от пет минимални работни заплати.

Допусната е и възможността производство по несъстоятелност да се открие общо за съпрузи, ако са в имуществен режим на съпружеска общност и ако го поискат изрично с обща молба.

За да се одобри започване на процедурата по несъстоятелност длъжникът трябва да е добросъвестен.

Със законопроекта се регламентира кога е налице недобросъвестност: 

1. Няма да може да се възползва от личния фалит този, който е „предизвикал състоянието на свръхзадълженост със свои умишлени действия, ако укрива свое имущество или създава пречки за удовлетворяването на кредиторите в рамките на производството“.
2. Ако в период от две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но след поемане на задълженията, длъжникът се е разпоредил със свое значително имущество в полза на свързани лица, или чрез безвъзмездни сделки или чрез такива, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.
3. Ако длъжникът е допуснал нарушения на задълженията си за деклариране на доходи и имущество, за подаване на отчети и декларации, свързани с доходи от дейности, подлежащи на облагане или осигуряване.
4. Недобросъвестни ще се считат и безработните, които не търсят активно работа. Проектът регламентира, че от личен фалит няма да се възползва този, който „не е упражнявал труд по трудово или служебно правоотношение или по граждански договор за период по-дълъг от една година преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и не търси активно работа“.
5. Несъстоятелност няма да могат да обявяват осъжданите за злоупотреба с доверие, за престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако не са реабилитирани.
6. Процедурата няма да се прилага и спрямо лица, чиито задължения са за обезщетение на вреди от умишлено непозволено увреждане или пък дължат, защото са придобили луксозни стоки или услуги за личността, освен ако са свързани със здравословното състояние на длъжника. 

Съдът ще прекратява делото, ако се установи, че длъжникът е укрил свое имущество, което се включва в масата на несъстоятелността, не е изпълнил задължение в хода му или е променил настоящия си адрес или този за призоваване и не е направил надлежно уведомяване за това.

Длъжниците ще могат да фалират многократно през живота си, но през период не по-малък 10 години.

С откриването на производството по несъстоятелност съдът назначава управител на имуществото и уведомява Националната агенция за приходите. Освен това може да наложи и предварителни обезпечителни мерки с цел запазване на имуществото на длъжника.

Какви са предимствата за длъжника от обявяването на личен фалит: 

1. След изтичане на срока (от 3 до 5 години или 10 години според вида на производството)определен от съда, задълженията, които длъжникът не е успял да изплати, се опрощават.
2. С вписването на решението за откриването на производството по несъстоятелност се спират всички изпълнителни производства срещу него за предявени и приети вземания, с изключение на тези за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.

Не се спира само изпълнително дело, по което се иска предаване на вещ, за което длъжникът е бил осъден.

3. От деня на откриване на производството по несъстоятелност се спират и висящите искови производства срещу длъжника. Тези за вземания, приети в производството по несъстоятелност, се прекратяват.
4. Спира начисляването на лихви и неустойки.

Със законопроекта се предвижда и, че „Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност“.