Президентът Румен Радев поиска Конституционният съд (КС) да обяви за противоречащи на основния закон 14 от новите разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Искането е внесено в деня на обнародване на промените в Държавен вестник.
Конституционният съд е образувал по искането на президента дело №12/2018 г., като за докладчик по него е определена Стефка Стоева.
Текстовете, за които президентът сезира КС, са същите, на които Румен Радев наложи вето на 31 юли. Миналата седмица обаче ветото беше преодоляно, като в подкрепа на президента гласуваха единствено депутатите от БСП. Очакванията са, че социалистите също ще сезират Конституционния съд за промените в АПК.
Президентът не е изпратил в КС два от текстовете, на които наложи вето – за предвидената в Закона за съдебната власт възможност административен съдия да бъде командирован до 1 година, за да наблюдава практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Не е атакувал и върнатите от него през лятото за повторно обсъждане промени в Закона за подземните богатства. Във ветото си той беше дал тази промяна като пример за въвеждането на единоинстанционни производства, а с тях само се променя подсъдността и се предвижда вече да ги разглежда местният административен съд, а не Върховният административен съд.
Сред текстовете, които според Румен Радев противоречат на Конституцията, са тези, с които се дава възможност за разглеждане на касационните дела в закрито заседание от тричленни състави на ВАС. Това ще става само ако никоя от страните, прокурори или съдът не са поискали провеждането на открито заседание. В открито заседание задължително ще заседават петчленните състави, както и тричленните, ако са единствена съдебна инстанция.
Президентът е атакувал и новите такси за касационно обжалване, като счита, че те „не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната“ и „ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита“.