Новите изисквания за деклариране не започнаха да се прилагат веднага след влизането в сила на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), тъй като преди това да стане, трябва да се изпълнят три условия:

1. Да бъде приет правилник за приложението на ЗМИП.

2. Агенцията по вписванията да е готова технически да осигури възможност за вписването на тези данни.

3. Да се изработят образците на заявленията за вписване в Търговския регистър.

 Министерството на правосъдието вече огласи промени в Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В проекта се предлага и образец на заявлението за вписване на действителните собственици.

Правилникът за приложение на ЗМИП обаче все още не е факт. Това най-вероятно ще доведе до отлагане във времето на кампанията по заявяване на действителните собственици на фирмите.

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари всъщност обвързва срока за заявяване на данните за действителните собственици на юридическите лица с готовността на Агенцията по вписванията да бъдат вписани. Той предвижда, че бизнесът има 4 месеца след 1 октомври 2018 г., за да подаде заявления кои физически лица реално притежават дадено търговско дружество, т.е. това трябва да се случи до 1 февруари 2019 г. Това задължение важи и за юридическите лица с нестопанска цел, но ако се пререгистрират след 1 октомври, срокът да заявят действителните си собственици в Търговския регистър ще тече от датата на пререгистрацията им.

Всяко юридическо лице, което не подаде в срок заявление за това кои физически лица са реалните му собственици, е заплашено от имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. За дружества като банки, застрахователи, лизингови предприятия санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Законът предвижда, че ако юридическо лице продължава да не изпълнява задължението си, то същото ще бъде санкционирано всеки месец с тези суми, докато не заяви вписването.

Законът за мерките срещу изпирането на пари изброява кои са длъжни да заявят действителните си собственици:

чл. 61 от ЗМИП: „Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права“.

Тази информация  се вписва по партидите на учредените в България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗМИП „Данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Kогато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на §2 от допълнителните разпоредби на основание, различно от прякото притежание на дялове, данните за тях се вписват в съответния регистър“.

Ще има и случаи, в които подаването на заявление за действителните собственици на дружеството би трябвало да е излишно – например случаите в които ЕООД е собственост на физическо лице, което вече е ясно определено в Търговския регистър.

В  регистъра на действителните собственици – физически лица, ще се вписват имената, гражданството им, единният граждански номер, дата на раждане, ако нямат ЕГН и държавата на пребиваване.

По закон не всеки ще има право да вижда кои са реалните физически лица, които притежават дружеството. Пряк достъп до тази информация ще имат дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и някои други държавни органи.

Достъпът до информацията за действителните собственици обаче не е ограничен само до държавни ведомства, а е даден и на 35 групи лица, които съгласно чл.4 от ЗМИП са длъжни да извършват комплексна проверка на клиентите си. Такива са банки, застрахователи и пенсионни дружества, одитори, правни консултанти, нотариуси и частни съдебни изпълнители и др.